Предизвестено

19 feb 2009, 16:54

Poesía

668 0 17

Търпимостта от себе си
мълчаливо събличаме,
сред неизбежни предчувствия
за невъзможно завръщане
към изначалния трепет
на сърдечна безконечност и пир.
Нощта на две е прегърбена
и е скрила всички звезди.
В прозореца срещу нас,
бездомен вятър приседнал,
къса лунните струни на две.
Тишината прибира в длани ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предизвестено

Искате да прочетете повече?

Propuestas