Предизвестено

Feb 19, 2009, 4:54 PM

Poetry

669 0 17

Търпимостта от себе си
мълчаливо събличаме,
сред неизбежни предчувствия
за невъзможно завръщане
към изначалния трепет
на сърдечна безконечност и пир.
Нощта на две е прегърбена
и е скрила всички звезди.
В прозореца срещу нас,
бездомен вятър приседнал,
къса лунните струни на две.
Тишината прибира в длани ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Предизвестено

Want to read more?

Random works