Предизвестено
Търпимостта от себе си
мълчаливо събличаме,
сред неизбежни предчувствия
за невъзможно завръщане
към изначалния трепет
на сърдечна безконечност и пир.
Нощта на две е прегърбена
и е скрила всички звезди.
В прозореца срещу нас,
бездомен вятър приседнал,
къса лунните струни на две.
Тишината прибира в длани
откъслечен тон на сърце.
Вали!От душите се свлича грима
и пълзи между нас хлад като есен.
Изтрезнява безвремието свело очи.
На раздяла камшично плющи ни дъжда.
© Здравка Бонева All rights reserved.
