5 may 2011, 20:49

Предизвикано

963 0 0

Предизвикано/Nanita 29.04.2011г.

 

Предизвикано от Венета Дочева и невероятната ù картина "Разговор със слънцето"

 

Кажи ми, Слънце, нещо, не мълчи,

с дланите си, виж, разбутах облаците черни,

посегнах вятъра да спра, пак заради теб,

кажи ми нещо, Слънце, виждаш ми се тъжно.

 

Отвори очи, лъчите разпръсни,

ти, Слънце, с топлината си стопяваш всяка мъка,

скоро лято ще е, зареди с искри

усмивката ми, за да е вълшебна.

 

И сред мъглите, прегърнали те в плен,

засияй, скъсай тез окови тежки,

колоритно с твоето жълто ни залей,

разбутай облаците, дай ни новото начало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нанита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...