5 мая 2011 г., 20:49

Предизвикано

967 0 0

Предизвикано/Nanita 29.04.2011г.

 

Предизвикано от Венета Дочева и невероятната ù картина "Разговор със слънцето"

 

Кажи ми, Слънце, нещо, не мълчи,

с дланите си, виж, разбутах облаците черни,

посегнах вятъра да спра, пак заради теб,

кажи ми нещо, Слънце, виждаш ми се тъжно.

 

Отвори очи, лъчите разпръсни,

ти, Слънце, с топлината си стопяваш всяка мъка,

скоро лято ще е, зареди с искри

усмивката ми, за да е вълшебна.

 

И сред мъглите, прегърнали те в плен,

засияй, скъсай тез окови тежки,

колоритно с твоето жълто ни залей,

разбутай облаците, дай ни новото начало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нанита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...