12 oct 2011, 18:45

Предизвикано

  Poesía
1.3K 0 21

Някой трябва да тръшне вратата.

Някой трябва дори да препсува.

Не сквернете с клишета словата -

всяка истина повече струва.


Всяка дума е камък темелен,

във дувара на словото свято

и, понеже до гроб съм си верен,

свойте думи подреждам... чепато...


Нека други се крият зад маски.

Пустореки и бедни писачи.

Не копнея за техните ласки.

Тук е пълно със разни драскачи...


Аз по себе си пиша с охота.

Недокоснат от чужди мераци.

И кошмарно в сънят ви ще тропам

сред юргани и меки матраци...










¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...