12.10.2011 г., 18:45

Предизвикано

1.3K 0 21

Някой трябва да тръшне вратата.

Някой трябва дори да препсува.

Не сквернете с клишета словата -

всяка истина повече струва.


Всяка дума е камък темелен,

във дувара на словото свято

и, понеже до гроб съм си верен,

свойте думи подреждам... чепато...


Нека други се крият зад маски.

Пустореки и бедни писачи.

Не копнея за техните ласки.

Тук е пълно със разни драскачи...


Аз по себе си пиша с охота.

Недокоснат от чужди мераци.

И кошмарно в сънят ви ще тропам

сред юргани и меки матраци...










Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...