Коледа.
Мъгла.
И дъжд.
Сняг отдавна тук не пада
и край мен, на шир и длъж –
мокри улици и сгради.
Три капчука – кап! чук! кап! –
мерят на декември срока.
В стаята ми два на два
на сърце ми е широко.
Двамата сме здрав тандем –
аз попийвам, то потропва.
Колко празници е с мен
в тази точка на Европа...
Хубаво ни е така,
но в такива дни, по навик,
мисля колко сметки пак
правили сме без кръчмаря!
Уж сях с разум, но – уви!
Все си жънах изненади –
братът ризата ми сви,
чуждият палто ми даде!
Влъхвите, за кой ли път,
се загубиха в мъглата!
Три качулки, но – след дъжд,
ще са тук, щом спра да чакам...
Пей, сърце!
Макар сами,
нейде някому му пука
и се радва, щом се видим!
Другото? Ще си го купим.
Мадрид, 2016
© Петя Божилова Todos los derechos reservados
Много истински пишеш, Петя!