Хеликоптер ще си купя с коледния бонус –
джангър ще вдигна, за проба и ще литна,
ще върна и младежкия си тонус.
Във него ще намятам цветята от балкона и…- Жената.
Ще заредя до горе и ще хванем първия попътен вятър.
Далеч от грижи и тегла, от Ковиди и други разни,
ще си хвърчим над градове и над села,
над тихи язовири празни.
Ще долетим до слънчево море,
без бетон и със златисти дюни,
ще кацна, двигателя ще спре,
не ще ни липсват никакви маймуни.
Ключа на рая ще намерим там,
полузаровен в топлия и ситен пясък.
Ще се усмихне Жената, и знам -
ще се размина без крясък.
Ще ме премери тя, по начина свой-
отгоре до долу, критично, с присвити клепачи:
„ Ти кара пак бързо – герой… , закъде толкова…,
мисля си…. , значи….“
© Иван Иванов Todos los derechos reservados