Хеликоптер ще си купя с коледния бонус –

джангър ще вдигна, за проба и ще литна,

ще върна и младежкия си тонус.

Във него ще намятам цветята от балкона и…-  Жената.

Ще заредя до горе и ще хванем първия попътен вятър.

Далеч от грижи и тегла, от Ковиди и други разни,

ще си хвърчим над градове и над села,

над тихи язовири празни.

Ще долетим до слънчево море,

без бетон и със златисти дюни,

ще кацна, двигателя ще спре,

не  ще ни  липсват никакви маймуни.

Ключа на рая ще намерим там,

полузаровен   в топлия и ситен пясък.

Ще се усмихне Жената, и знам -

ще се размина  без крясък.

Ще ме премери тя, по начина свой-

отгоре до долу, критично, с присвити клепачи:

„ Ти кара пак бързо – герой… , закъде толкова…,

мисля си…. , значи….“