5 dic 2024, 6:29

Предколедно

380 1 0

Студът отдавна е превзел света.

Не му е нужна снежната стихия.

Потънали изцяло в битие и суета 

сърца отново чакат коледна магия.

 

Небето пали приказните си фенери.

Дали спасителна звезда ще се роди?

Надежда като малко зрънце зрее

и с жажда отброява оставащите дни.

 

Главите си привеждаме в смирение,

обзети от мисли за грях и покаяние.

Душите отново търсят път за прошка 

за всяко нанесено от тях страдание.

 

И всичко сякаш ражда се наново,

ден първи на Велико сътворение,

но в мен е някак много неспокойно

и ме човърка измъчващо съмнение.

 

Ако днес пред нас смирен застанеш,

надежда давайки със истински слова,

дали отново няма пак да те разпънем,

с предателство да прободем плътта. 

 

Не зная, Господи, но силно вярвам в теб!

С нас носиш към Голгота всеки кръст,

а любовта ти вечно жива и прощаваща

помага ни да бъдем дух, не само пръст.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...