Тази година вече реших...

ще напиша писмо вместо стих,

ей така, да се разберем по човешки

до Снежанка, та да откликне по женски.

За послушна по-по-най от мене няма,

бях добричка колкото за двама,

щедростта ми прочу се околосветски

и изпразни до цент всички сметки.

Застаряването никак не прощава,

дипли бръчки и с търпимост ме дарява.

Трупат се годините безславни

и отнемат калция от всичките ми стави.

"Чуй Снежанке, помощнице красива,

на старецът чаровен си любимка,

тъй меко на ухо му подшушни

подаръци за наборите да стъкми.

Билет круизен очаквам до Хавай,

а може и на спа в Хисарският сарай.

Докато още тупат ни сърцата

наздравица да вдигнем със децата.

Да люшнем в скути внуците любими

и спомним мигове от младите години.

И още в сговор да добруваме в този свят,

в мир и благоденствие от брат към брат.

От мен дежурство леко ти желая,

и тъй все млада, да бъдеш до безкрая!"