20 дек. 2024 г., 21:14

Предколедно писмо

512 0 0

Тази година вече реших...

ще напиша писмо вместо стих,

ей така, да се разберем по човешки

до Снежанка, та да откликне по женски.

За послушна по-по-най от мене няма,

бях добричка колкото за двама,

щедростта ми прочу се околосветски

и изпразни до цент всички сметки.

Застаряването никак не прощава,

дипли бръчки и с търпимост ме дарява.

Трупат се годините безславни

и отнемат калция от всичките ми стави.

"Чуй Снежанке, помощнице красива,

на старецът чаровен си любимка,

тъй меко на ухо му подшушни

подаръци за наборите да стъкми.

Билет круизен очаквам до Хавай,

а може и на спа в Хисарският сарай.

Докато още тупат ни сърцата

наздравица да вдигнем със децата.

Да люшнем в скути внуците любими

и спомним мигове от младите години.

И още в сговор да добруваме в този свят,

в мир и благоденствие от брат към брат.

От мен дежурство леко ти желая,

и тъй все млада, да бъдеш до безкрая!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...