27 oct 2020, 9:33  

Предложение

767 0 0

Ако утре деня не посрещна 

и отида си аз от света

ще бъдеш ли ти безутешна; 

ще оставя ли в теб празнина?

 

А дали ще те дразнят шегите? 

Или с мъка ще мислиш за тях? 

И дали ще си спомняш за дните, 

когато във скута ти спах.  

 

Ще се мразиш ли ти за кавгите;

за тогава, когато мълчахме? 

Ще текат ли реки от очите, 

че гордостта да надвием не успяхме.

 

Но предлагам ти – нека живеем, 

сякаш утре живота го няма 

и навярно така ще успеем 

да спасим любовта ни голяма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лис Ицов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...