Ако утре деня не посрещна 

и отида си аз от света

ще бъдеш ли ти безутешна; 

ще оставя ли в теб празнина?

А дали ще те дразнят шегите? 

Или с мъка ще мислиш за тях? 

И дали ще си спомняш за дните, 

когато във скута ти спах.  

Ще се мразиш ли ти за кавгите;

за тогава, когато мълчахме? 

Ще текат ли реки от очите, 

че гордостта да надвием не успяхме.

Но предлагам ти – нека живеем, 

сякаш утре живота го няма 

и навярно така ще успеем 

да спасим любовта ни голяма.