27 окт. 2020 г., 09:33  

Предложение

773 0 0

Ако утре деня не посрещна 

и отида си аз от света

ще бъдеш ли ти безутешна; 

ще оставя ли в теб празнина?

 

А дали ще те дразнят шегите? 

Или с мъка ще мислиш за тях? 

И дали ще си спомняш за дните, 

когато във скута ти спах.  

 

Ще се мразиш ли ти за кавгите;

за тогава, когато мълчахме? 

Ще текат ли реки от очите, 

че гордостта да надвием не успяхме.

 

Но предлагам ти – нека живеем, 

сякаш утре живота го няма 

и навярно така ще успеем 

да спасим любовта ни голяма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лис Ицов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....