27 окт. 2020 г., 09:33  

Предложение

770 0 0

Ако утре деня не посрещна 

и отида си аз от света

ще бъдеш ли ти безутешна; 

ще оставя ли в теб празнина?

 

А дали ще те дразнят шегите? 

Или с мъка ще мислиш за тях? 

И дали ще си спомняш за дните, 

когато във скута ти спах.  

 

Ще се мразиш ли ти за кавгите;

за тогава, когато мълчахме? 

Ще текат ли реки от очите, 

че гордостта да надвием не успяхме.

 

Но предлагам ти – нека живеем, 

сякаш утре живота го няма 

и навярно така ще успеем 

да спасим любовта ни голяма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лис Ицов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...