27.10.2020 г., 9:33  

Предложение

766 0 0

Ако утре деня не посрещна 

и отида си аз от света

ще бъдеш ли ти безутешна; 

ще оставя ли в теб празнина?

 

А дали ще те дразнят шегите? 

Или с мъка ще мислиш за тях? 

И дали ще си спомняш за дните, 

когато във скута ти спах.  

 

Ще се мразиш ли ти за кавгите;

за тогава, когато мълчахме? 

Ще текат ли реки от очите, 

че гордостта да надвием не успяхме.

 

Но предлагам ти – нека живеем, 

сякаш утре живота го няма 

и навярно така ще успеем 

да спасим любовта ни голяма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лис Ицов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...