7 may 2008, 23:19

Предложение за брак

  Poesía
1.5K 0 2

Предложение за брак

 

Изгубвам се в извивките на тялото

Ти.

Далеч напивах кучето и го целувах.

Кръчмарски бяха устните и масите.

Напук робувах и пропсувах!

Напомнях си за свободата денем,

в нощта съзнавах, че съм роб.

Добитък бях, бях непотребен.

Сега приех, изгубих се -

до гроб -

дали ще мога да се крия

в извивките на тялото Ти?

Докога?

Кажи, коя ли беше твоята фамилия,

със моята във утрото да я сменя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...