May 7, 2008, 11:19 PM

Предложение за брак

  Poetry
1.5K 0 2

Предложение за брак

 

Изгубвам се в извивките на тялото

Ти.

Далеч напивах кучето и го целувах.

Кръчмарски бяха устните и масите.

Напук робувах и пропсувах!

Напомнях си за свободата денем,

в нощта съзнавах, че съм роб.

Добитък бях, бях непотребен.

Сега приех, изгубих се -

до гроб -

дали ще мога да се крия

в извивките на тялото Ти?

Докога?

Кажи, коя ли беше твоята фамилия,

със моята във утрото да я сменя!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чомакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...