18 may 2016, 21:52

Предначертано

  Poesía
996 1 4

Корените ми изсъхнаха от чакане,

след като си тръгна с дъждовете...

и усмивките ми вече са студени,

откакто сянката ти не върви до мене...

 

Знаеш ли..., разчистих мислите си до една,

за да ти е по-просторно.

Отрекох се от всяко "тука" и "сега"...

в миналото ми е някак... по-удобно....

 

Какво очаквам ли?! Не зная! Нищо!

Няма връщане назад..., нали?!

Изборът отдавна е направен

и отдавна вече...не боли...

 

Не искам срещи в подранилата си есен!

Не искам махане вежливо за "Здравей"!

Всичко в мене е така прогнило...

Всичко вече е "Ок"...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Електра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Йоана!
  • Изразително, харесах...
  • Благодаря ти, Мисана, че не ме пропусна и този път. Винаги е хубаво да се "огледаш" през очите на един наистина талантлив и ерудиран човек.
  • Едно проясняване на статуквото в интимната сфера е винаги за предпочитане пред примамливите илюзии. То наистина води до това своеобразно "Ок"...И малко по малко в предверието на подранилата есен се очертават контурите на обетованата земя. Поздрав, Електра, за интересната ти творба!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...