18 may 2016, 21:52

Предначертано 

  Poesía
745 1 4

Корените ми изсъхнаха от чакане,

след като си тръгна с дъждовете...

и усмивките ми вече са студени,

откакто сянката ти не върви до мене...

 

Знаеш ли..., разчистих мислите си до една,

за да ти е по-просторно.

Отрекох се от всяко "тука" и "сега"...

в миналото ми е някак... по-удобно....

 

Какво очаквам ли?! Не зная! Нищо!

Няма връщане назад..., нали?!

Изборът отдавна е направен

и отдавна вече...не боли...

 

Не искам срещи в подранилата си есен!

Не искам махане вежливо за "Здравей"!

Всичко в мене е така прогнило...

Всичко вече е "Ок"...

© Електра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Йоана!
  • Изразително, харесах...
  • Благодаря ти, Мисана, че не ме пропусна и този път. Винаги е хубаво да се "огледаш" през очите на един наистина талантлив и ерудиран човек.
  • Едно проясняване на статуквото в интимната сфера е винаги за предпочитане пред примамливите илюзии. То наистина води до това своеобразно "Ок"...И малко по малко в предверието на подранилата есен се очертават контурите на обетованата земя. Поздрав, Електра, за интересната ти творба!
Propuestas
: ??:??