Корените ми изсъхнаха от чакане,
след като си тръгна с дъждовете...
и усмивките ми вече са студени,
откакто сянката ти не върви до мене...
Знаеш ли..., разчистих мислите си до една,
за да ти е по-просторно.
Отрекох се от всяко "тука" и "сега"...
в миналото ми е някак... по-удобно....
Какво очаквам ли?! Не зная! Нищо!
Няма връщане назад..., нали?!
Изборът отдавна е направен
и отдавна вече...не боли... ...