Предначертано

Поэзия

993 1 4

Корените ми изсъхнаха от чакане,

след като си тръгна с дъждовете...

и усмивките ми вече са студени,

откакто сянката ти не върви до мене...

Знаеш ли..., разчистих мислите си до една,

за да ти е по-просторно.

Отрекох се от всяко "тука" и "сега"...

в миналото ми е някак... по-удобно....

Какво очаквам ли?! Не зная! Нищо!

Няма връщане назад..., нали?!

Изборът отдавна е направен

и отдавна вече...не боли...

Не искам срещи в подранилата си есен!

Не искам махане вежливо за "Здравей"!

Всичко в мене е така прогнило...

Всичко вече е "Ок"...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

empousa5 (Електра)

Благодаря, Йоана!

2016-05-23T00:13:10+03:00
limeruna (Йоана)

Изразително, харесах...

2016-05-19T16:12:20+03:00
empousa5 (Електра)

Благодаря ти, Мисана, че не ме пропусна и този път. Винаги е хубаво да се "огледаш" през очите на един наистина талантлив и ерудиран човек.

2016-05-19T15:13:07+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Едно проясняване на статуквото в интимната сфера е винаги за предпочитане пред примамливите илюзии. То наистина води до това своеобразно "Ок"...И малко по малко в предверието на подранилата есен се очертават контурите на обетованата земя. Поздрав, Електра, за интересната ти творба!

2016-05-18T23:26:54+03:00