5 dic 2008, 9:06

Предпазливост

  Poesía
831 0 6
Ако можеше отново да ме галиш
с нежно цвете, с мънички листа -
щях да се превърна във спирала
и твоя ведър дъх да уловя.

Де да можех! Толкова бе трудно,
самотен и смутен сред рой оси,
всеки ден без теб да се събуждам.
А все да искам ти да ме приспиш.

Понякога светът е толкоз двойствен,
погледнат и от двете му страни.
Уж си бил изпълнен със спокойствие,
ала често си се хващал да тъжиш.

Затова ако отново ме погалиш
с нежно цвете с мънички листа -
милувката ти няма да позная,
защото твърде често съм тъжал.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...