Ако можеше отново да ме галиш
с нежно цвете, с мънички листа -
щях да се превърна във спирала
и твоя ведър дъх да уловя.
Де да можех! Толкова бе трудно,
самотен и смутен сред рой оси,
всеки ден без теб да се събуждам.
А все да искам ти да ме приспиш.
Понякога светът е толкоз двойствен,
погледнат и от двете му страни.
Уж си бил изпълнен със спокойствие,
ала често си се хващал да тъжиш. ...