Не може да се разгадае
безмълвното предпочитание 
на понякога пред винаги, 
отсъствие пред тръпнещ скут, 
и черната летяща точка в затворено око
пред огромно глухо падане,
и гатанка по ъглите пред дъх,  
изображение пред галопиращ пулс,
засмукването на цигарен дим
пред рискования допир с устни,
липсата в свистенето на прилеп,
пред разходка под свободен водопад, 
почти неуловимото пред порива отдаден,
щракването на нощта в стая,
пред голотата на искра,
Дъждът изкъпал себе си, 
се полива сам
с още от себе си.
Краде отложени светкавици

и причинява облаци, останали без отговор и смисъл
красиво да се изпарят.