24.09.2020 г., 10:19

Предпочитание

617 0 0

Не може да се разгадае
безмълвното предпочитание 
на понякога пред винаги, 
отсъствие пред тръпнещ скут, 
и черната летяща точка в затворено око
пред огромно глухо падане,
и гатанка по ъглите пред дъх,  
изображение пред галопиращ пулс,
засмукването на цигарен дим
пред рискования допир с устни,
липсата в свистенето на прилеп,
пред разходка под свободен водопад, 
почти неуловимото пред порива отдаден,
щракването на нощта в стая,
пред голотата на искра,
Дъждът изкъпал себе си, 
се полива сам
с още от себе си.
Краде отложени светкавици

и причинява облаци, останали без отговор и смисъл
красиво да се изпарят. 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Минева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...