24 сент. 2020 г., 10:19

Предпочитание

621 0 0

Не може да се разгадае
безмълвното предпочитание 
на понякога пред винаги, 
отсъствие пред тръпнещ скут, 
и черната летяща точка в затворено око
пред огромно глухо падане,
и гатанка по ъглите пред дъх,  
изображение пред галопиращ пулс,
засмукването на цигарен дим
пред рискования допир с устни,
липсата в свистенето на прилеп,
пред разходка под свободен водопад, 
почти неуловимото пред порива отдаден,
щракването на нощта в стая,
пред голотата на искра,
Дъждът изкъпал себе си, 
се полива сам
с още от себе си.
Краде отложени светкавици

и причинява облаци, останали без отговор и смисъл
красиво да се изпарят. 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Минева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...