24 сент. 2020 г., 10:19

Предпочитание

619 0 0

Не може да се разгадае
безмълвното предпочитание 
на понякога пред винаги, 
отсъствие пред тръпнещ скут, 
и черната летяща точка в затворено око
пред огромно глухо падане,
и гатанка по ъглите пред дъх,  
изображение пред галопиращ пулс,
засмукването на цигарен дим
пред рискования допир с устни,
липсата в свистенето на прилеп,
пред разходка под свободен водопад, 
почти неуловимото пред порива отдаден,
щракването на нощта в стая,
пред голотата на искра,
Дъждът изкъпал себе си, 
се полива сам
с още от себе си.
Краде отложени светкавици

и причинява облаци, останали без отговор и смисъл
красиво да се изпарят. 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Минева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....