Вижте накъде вървят нещата
при нас под синьото небе -
всичко живо вирнало краката –
тръгнало да ходи на ръце...
Двайсеттачка гони веч цената
на месото по Великден. Ти
недей унива, горе дръж главата,
щом за гозби стават и треви.
На полето лапад и коприва
бол са... Витамини са, нали?
Празник е и всичко му отива,
даже постна супичка дори.
К`во от туй, че някой - закопали,
че от глад предал е богу дух.
Бог простил го, пък светът едва ли
ще пожали, той е сляп и глух.
Зададе се празник и цените
скачат, всички някак си напук
емват нависоко към звездите –
като птици някъде на юг...
Господа, Великден е и стига
да живеем в гладни пости все
и коланът вечно да ни стяга,
и от глад и студ да ни тресе...
23.04.2011 г.
© Христо Оджаков Todos los derechos reservados