23 abr 2011, 22:12

Предпразнично

  Poesía
693 0 0

Вижте накъде вървят нещата

при нас под синьото небе -

всичко живо вирнало краката –

тръгнало да ходи на ръце...

 

Двайсеттачка гони веч цената

на месото по Великден. Ти

недей унива, горе дръж главата,

щом за гозби стават и треви.

 

На полето лапад и коприва

бол са... Витамини са, нали?

Празник е и всичко му отива,

даже постна супичка дори.

 

К`во от туй, че някой - закопали,

че от глад предал е богу  дух.

Бог простил го, пък светът едва ли

ще пожали, той е сляп и глух.

 

Зададе се празник и цените

скачат, всички някак си напук

емват нависоко към звездите –

като птици някъде на юг...

 

Господа, Великден е и стига

да живеем в гладни пости все

и коланът вечно да ни стяга,

и от глад и студ да ни тресе...

 

23.04.2011 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...