Предпразнично

Вижте накъде вървят нещата

при нас под синьото небе -

всичко живо вирнало краката –

тръгнало да ходи на ръце...

Двайсеттачка гони веч цената

на месото по Великден. Ти

недей унива, горе дръж главата,

щом за гозби стават и треви.

На полето лапад и коприва

бол са... Витамини са, нали?

Празник е и всичко му отива,

даже постна супичка дори.

К`во от туй, че някой - закопали,

че от глад предал е богу  дух.

Бог простил го, пък светът едва ли

ще пожали, той е сляп и глух.

Зададе се празник и цените

скачат, всички някак си напук

емват нависоко към звездите –

като птици някъде на юг...

Господа, Великден е и стига

да живеем в гладни пости все

и коланът вечно да ни стяга,

и от глад и студ да ни тресе...

23.04.2011 г.