6 feb 2011, 16:21

Предпролетен етюд

1.1K 0 22

Предпролетен етюд

 

Днес леденият вятър
се топи от мъка
по разголеното рамо
на една все още недостъпна пролет.

Надживял снежинките си,
приземилият се сняг
ще се превърне в локва,
за да угаси
предшестващата махмурлука
жажда на врабеца.
Моля слънцето да се смили -
ще го излъжа,
 че днес точно е рожденият му ден -
виж, минзухарите пламтят в ливадата
като свещи върху зелената глазура...
Подарък ще му дам:
току-що акордирана дъга -
китара седемструнна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понеже пиша в рими ми е трудно да коментирам стихове класифицирани като "бели", но все пак ще кажа-Браво!
  • Благодаря, Седем, изцяло ти се доверявам
    Радват ме думите ти!
    Поздрави!
  • Китарата е вълшебен инструмент с душа на дъгаЗа този, който ...
    Прекрасна пиеса!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
    Браво!
  • Благодаря, приятели, че поспряхте и споделихте с мен стиха ми - толкова сте мили всички!!!
    )

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...