Предпролетен етюд
Днес леденият вятър
се топи от мъка
по разголеното рамо
на една все още недостъпна пролет.
Надживял снежинките си,
приземилият се сняг
ще се превърне в локва,
за да угаси
предшестващата махмурлука
жажда на врабеца.
Моля слънцето да се смили -
ще го излъжа,
че днес точно е рожденият му ден -
виж, минзухарите пламтят в ливадата
като свещи върху зелената глазура...
Подарък ще му дам:
току-що акордирана дъга -
китара седемструнна.
© Владимир Виденов Все права защищены