12 mar 2017, 13:12

Предпролетно

  Poesía » Otra
710 2 6

Заслушах се във пролетта

и във смеха на ветровете,

във шепота на две листа

около чашката на цвете.

 

Погалих мекото небе –

поляна синя на звездите.

Възторгът ми възторг не бе,

а меланхолия прикрита.

 

Пожалих всеки цъфнал цвят

и всяка недопята песен.

Във пролетния аромат,

долавях, грее вече есен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, подвластни сме на закономерностите, но ако не можем да имаме вечна пролет, то поне да имаме възможността да се насладим на красива есен... Поздрав, Нинче!
  • Нежна меланхолия, която ме докосна.
  • Предпролетен привет,Нина!Защо този твой стих ми спомни първо за Яворов...?Много ми допада твоята поезия-поздравления!
  • Прекрасна поезия!
  • Ако можех да ти бъда орисник:щях да ти пришия Нина Носталгия за литературен псевдоним... Успех!😍

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....