12 mar 2017, 13:12

Предпролетно

  Poesía » Otra
707 2 6

Заслушах се във пролетта

и във смеха на ветровете,

във шепота на две листа

около чашката на цвете.

 

Погалих мекото небе –

поляна синя на звездите.

Възторгът ми възторг не бе,

а меланхолия прикрита.

 

Пожалих всеки цъфнал цвят

и всяка недопята песен.

Във пролетния аромат,

долавях, грее вече есен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, подвластни сме на закономерностите, но ако не можем да имаме вечна пролет, то поне да имаме възможността да се насладим на красива есен... Поздрав, Нинче!
  • Нежна меланхолия, която ме докосна.
  • Предпролетен привет,Нина!Защо този твой стих ми спомни първо за Яворов...?Много ми допада твоята поезия-поздравления!
  • Прекрасна поезия!
  • Ако можех да ти бъда орисник:щях да ти пришия Нина Носталгия за литературен псевдоним... Успех!😍

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...