12 мар. 2017 г., 13:12

Предпролетно

711 2 6

Заслушах се във пролетта

и във смеха на ветровете,

във шепота на две листа

около чашката на цвете.

 

Погалих мекото небе –

поляна синя на звездите.

Възторгът ми възторг не бе,

а меланхолия прикрита.

 

Пожалих всеки цъфнал цвят

и всяка недопята песен.

Във пролетния аромат,

долавях, грее вече есен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, подвластни сме на закономерностите, но ако не можем да имаме вечна пролет, то поне да имаме възможността да се насладим на красива есен... Поздрав, Нинче!
  • Нежна меланхолия, която ме докосна.
  • Предпролетен привет,Нина!Защо този твой стих ми спомни първо за Яворов...?Много ми допада твоята поезия-поздравления!
  • Прекрасна поезия!
  • Ако можех да ти бъда орисник:щях да ти пришия Нина Носталгия за литературен псевдоним... Успех!😍

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...