Mar 12, 2017, 1:12 PM

Предпролетно

  Poetry » Other
704 2 6

Заслушах се във пролетта

и във смеха на ветровете,

във шепота на две листа

около чашката на цвете.

 

Погалих мекото небе –

поляна синя на звездите.

Възторгът ми възторг не бе,

а меланхолия прикрита.

 

Пожалих всеки цъфнал цвят

и всяка недопята песен.

Във пролетния аромат,

долавях, грее вече есен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е, подвластни сме на закономерностите, но ако не можем да имаме вечна пролет, то поне да имаме възможността да се насладим на красива есен... Поздрав, Нинче!
  • Нежна меланхолия, която ме докосна.
  • Предпролетен привет,Нина!Защо този твой стих ми спомни първо за Яворов...?Много ми допада твоята поезия-поздравления!
  • Прекрасна поезия!
  • Ако можех да ти бъда орисник:щях да ти пришия Нина Носталгия за литературен псевдоним... Успех!😍

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...