16 sept 2007, 23:39

Предричам си 

  Poesía
511 0 9
Да се събудя звънка в утрото,
щастлива, като сребърна роса.
Да погреба вината в мислите.
Да се изпълня с радостна мечта.
Да стъпвам по лицето на земята
с най-вятърна походка лека,
по устните тръпчива и позната
да сещам влюбена милувка.
Да шепна думи нежни за обичане,
от плътност да преливам във любов,
да бъда и ефирната, и нежната,
единствена във твоят послеслов. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??