Предричам си
Да се събудя звънка в утрото,
щастлива, като сребърна роса.
Да погреба вината в мислите.
Да се изпълня с радостна мечта.
Да стъпвам по лицето на земята
с най-вятърна походка лека,
по устните тръпчива и позната
да сещам влюбена милувка.
Да шепна думи нежни за обичане,
от плътност да преливам във любов,
да бъда и ефирната, и нежната,
единствена във твоят послеслов.
Да бъда и да си остана същата,
която се надбягва вечно с вятъра.
Предричам си, да съм щастливката,
след сън да е реална всяка истина.
Ще си повярвам, за да те дочакам,
да те долюбя в нежното на пръстите.
Със огнената клада на душата
да те измия в дъждовете на очите.
Предричам си и силно искам да си вярвам!
Нали небето е пространството за птиците,
ще търся там изгубените си следи,
предричайки си сбъдване от звездни мигове...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
