16 nov 2021, 11:14

Предсмъртно 

  Poesía
339 1 2

Изоставих копнежа за теб
и забравих какво ни се случи.
Днес сърцето отново е лед
и душата за друга заключих.

На вратата тъгата звъни.
Ти разби ми сърцето на части.
Ако видя те някога, спри
и кажи ми прощалното „Здрасти!“.

Щях да бъда опора добра.
Щях да бъда искра и пътека.
Предпочитам сега да умра.
Тя, смъртта, е ефирна и лека.

Ти се връщаш, но аз съм тъга,
зад която любов не наднича.
Мен сега ме прегръща смъртта
и не помня защо те обичах.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво стихотворение. Поздрави
  • Прекрасно пишеш, но ти е време да почнеш да се учиш и от живота!
    Мъжът пада на колене пред жена само когато ѝ иска ръката.
    Едно е мъж да плаче, друго е да се оплаква.
    Смени плочата!

    Прилича ми на "Предсмъртно" на П.Пенев
    https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=212&WorkID=10129&Level=3
Propuestas
: ??:??