16 нояб. 2021 г., 11:14

Предсмъртно

545 1 2

Изоставих копнежа за теб
и забравих какво ни се случи.
Днес сърцето отново е лед
и душата за друга заключих.

На вратата тъгата звъни.
Ти разби ми сърцето на части.
Ако видя те някога, спри
и кажи ми прощалното „Здрасти!“.

Щях да бъда опора добра.
Щях да бъда искра и пътека.
Предпочитам сега да умра.
Тя, смъртта, е ефирна и лека.

Ти се връщаш, но аз съм тъга,
зад която любов не наднича.
Мен сега ме прегръща смъртта
и не помня защо те обичах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво стихотворение. Поздрави
  • Прекрасно пишеш, но ти е време да почнеш да се учиш и от живота!
    Мъжът пада на колене пред жена само когато ѝ иска ръката.
    Едно е мъж да плаче, друго е да се оплаква.
    Смени плочата!

    Прилича ми на "Предсмъртно" на П.Пенев
    https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=212&WorkID=10129&Level=3

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...