thedac (Димитър Драганов)
865 1127
16 нояб. 2021 г., 11:14

Предсмъртно 

  Поэзия
268 1 2

Изоставих копнежа за теб
и забравих какво ни се случи.
Днес сърцето отново е лед
и душата за друга заключих.

На вратата тъгата звъни.
Ти разби ми сърцето на части.
Ако видя те някога, спри
и кажи ми прощалното „Здрасти!“.

Щях да бъда опора добра.
Щях да бъда искра и пътека.
Предпочитам сега да умра.
Тя, смъртта, е ефирна и лека.

Ти се връщаш, но аз съм тъга,
зад която любов не наднича.
Мен сега ме прегръща смъртта
и не помня защо те обичах.

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубаво стихотворение. Поздрави
  • Прекрасно пишеш, но ти е време да почнеш да се учиш и от живота!
    Мъжът пада на колене пред жена само когато ѝ иска ръката.
    Едно е мъж да плаче, друго е да се оплаква.
    Смени плочата!

    Прилича ми на "Предсмъртно" на П.Пенев
    https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=212&WorkID=10129&Level=3
Предложения
: ??:??