Предсмъртно
Изоставих копнежа за теб
и забравих какво ни се случи.
Днес сърцето отново е лед
и душата за друга заключих.
На вратата тъгата звъни.
Ти разби ми сърцето на части.
Ако видя те някога, спри
и кажи ми прощалното „Здрасти!“.
Щях да бъда опора добра.
Щях да бъда искра и пътека.
Предпочитам сега да умра.
Тя, смъртта, е ефирна и лека.
Ти се връщаш, но аз съм тъга,
зад която любов не наднича.
Мен сега ме прегръща смъртта
и не помня защо те обичах.
© Димитър Драганов All rights reserved.
