2 jun 2013, 10:50

Представи си 

  Poesía » Otra
499 0 5

Представи си...

Тъмно е и тихо... някак страшно тихо...

Аз сядам на леглото ти – във края,

не искам да те будя... така си се усмихнал...

какво сънуваш в този миг, не зная...

Не искам да те будя... как дишаш виждам леко...

по плавните полюшвания на завивките...

Ето това, помни, му стига на човека -

да знам, че дишаш – простичко - че има те...

Представи ли си...

Тъмно е и тихо... някак страшно тихо...

Аз сядам в края на леглото...

и длан протягам... реже ме в гърдите

една непоносимо остра болка...

Не те намирам... празно е, къде си,

нали ми обеща да чакаш тука,

поглъщат ме като в капан въпроси...

какво се случи... някъде съм сбъркала...

Не може да те няма, не искам да те няма...

аз трябва да открия тази сила,

която да те върне при мене и при мама,

аз честна съм и съм добра, и мила...

Защо да ме напускаш? Защо да ми се случва?

Нали ми обеща, кажи, спомни си...

не мога да преглъщам... недей, не ме измъчвай...

не искам много – моля те... върни се...

 

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??