Представи си
Представи си...
Тъмно е и тихо... някак страшно тихо...
Аз сядам на леглото ти – във края,
не искам да те будя... така си се усмихнал...
какво сънуваш в този миг, не зная...
Не искам да те будя... как дишаш виждам леко...
по плавните полюшвания на завивките...
Ето това, помни, му стига на човека -
да знам, че дишаш – простичко - че има те...
Представи ли си...
Тъмно е и тихо... някак страшно тихо...
Аз сядам в края на леглото...
и длан протягам... реже ме в гърдите
една непоносимо остра болка...
Не те намирам... празно е, къде си,
нали ми обеща да чакаш тука,
поглъщат ме като в капан въпроси...
какво се случи... някъде съм сбъркала...
Не може да те няма, не искам да те няма...
аз трябва да открия тази сила,
която да те върне при мене и при мама,
аз честна съм и съм добра, и мила...
Защо да ме напускаш? Защо да ми се случва?
Нали ми обеща, кажи, спомни си...
не мога да преглъщам... недей, не ме измъчвай...
не искам много – моля те... върни се...
© Ирина All rights reserved.
