Едно море съвсем различно шепне
под сприхавите стъпала на времето,
избрало днес посоката подветрена.
Без планове за някакви промени.
Едно море ме приласка с покоя си,
безкрайно дълго чакан и предричан.
Събрало се във всичките порои,
с които все се учех да обичам.
Възможно ли е, питам се, морето
да бъде всеки път гостоприемно...
Един ден ще тъмнее. В друг ще свети,
превърнало се в капчици вълшебни,
показващи се в края на очите,
когато се усмихна неочаквано.
Едно море накрая стопли дните ми.
Навярно с предусещане за лято.
© Нели Дерали Todos los derechos reservados