12.04.2014 г., 19:15

Предусещане за лято

940 0 3

Едно море съвсем различно шепне

под сприхавите стъпала на времето,

избрало днес посоката подветрена.

Без планове за някакви промени.

 

Едно море ме приласка с покоя си,

безкрайно дълго чакан и предричан.

Събрало се във всичките порои,

с които все се учех да обичам.

 

Възможно ли е, питам се, морето

да бъде всеки път гостоприемно...

Един ден ще тъмнее. В друг ще свети,

превърнало се в капчици вълшебни,

 

показващи се в края на очите,

когато се усмихна неочаквано.

Едно море накрая стопли дните ми.

Навярно с предусещане за лято.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Дерали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря и на двама ви! Да, образът е и конкретен и, разбира се - символичен. Нещо в коментара ти, Мисана, ме докосна. Като че ли за миг си усетил скритото зад иначе може би философската тематика... Но аз така обичам да си ги пиша.
  • Интересното в стихотворението е, че морето може да бъде разглеждано и като конкретен и като символичен образ. Може да е морето в предверието на лятото, но може да е и вътрешният духовен потенциал. И в двата случая авторските твърдения са меродавни.
    Впечатлява ме също и словесното изящество на авторката, с което тя просто вае образите си, оставяйки вярна на самобитния си стил.

    Поздравление, Из, за този несъмнен поетичен успех!: Мисана
  • Харесах това море! Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...