12.04.2014 г., 19:15

Предусещане за лято

945 0 3

Едно море съвсем различно шепне

под сприхавите стъпала на времето,

избрало днес посоката подветрена.

Без планове за някакви промени.

 

Едно море ме приласка с покоя си,

безкрайно дълго чакан и предричан.

Събрало се във всичките порои,

с които все се учех да обичам.

 

Възможно ли е, питам се, морето

да бъде всеки път гостоприемно...

Един ден ще тъмнее. В друг ще свети,

превърнало се в капчици вълшебни,

 

показващи се в края на очите,

когато се усмихна неочаквано.

Едно море накрая стопли дните ми.

Навярно с предусещане за лято.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Дерали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря и на двама ви! Да, образът е и конкретен и, разбира се - символичен. Нещо в коментара ти, Мисана, ме докосна. Като че ли за миг си усетил скритото зад иначе може би философската тематика... Но аз така обичам да си ги пиша.
  • Интересното в стихотворението е, че морето може да бъде разглеждано и като конкретен и като символичен образ. Може да е морето в предверието на лятото, но може да е и вътрешният духовен потенциал. И в двата случая авторските твърдения са меродавни.
    Впечатлява ме също и словесното изящество на авторката, с което тя просто вае образите си, оставяйки вярна на самобитния си стил.

    Поздравление, Из, за този несъмнен поетичен успех!: Мисана
  • Харесах това море! Поздрав!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...