Отварям бутилка поредна -
пияна надежда и глътка последна.
Оставям по пода стъклата,
на моята орис децата.
От утре ще пробвам със чаша -
кристален отблясък на самотата,
нека запълва със струя душата,
от която дупка зее в средата.
Благодатна сигурност...
Неустоимо изкушение...
Пиян съм - умен и прост...
Това ми е едничко прегрешение.