19.01.2011 г., 13:53

Прегрешение

833 0 3

Отварям бутилка поредна - 

пияна надежда и глътка последна.

Оставям по пода стъклата,

на моята орис децата.

 

От утре ще пробвам със чаша - 

кристален отблясък на самотата,

нека запълва със струя душата,

от която дупка зее в средата.

 

Благодатна сигурност...

Неустоимо изкушение...

Пиян съм - умен и прост...

Това ми е едничко прегрешение.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Талева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления
  • Благодаря Ви,за коментара.
    Приемем забележката!
  • По-леко с алкохола.
    Последиците най-често са силно главоболие на сутринта.
    Най-вече за тези, които четат нечие емоционално признание, че едничкото прегрешение на някого си е това, че е пиян, умен и прост(тук малко се обърквам, защото мислех, че става дума за лирическа героиня,но утре, когато авторката замени бутилката с по-цивилизован съд като чаша, нещата, предполагам, ще добият кристална яснота).
    Оценявам откровението по достойнство.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....