20 nov 2005, 13:11

Прегръдка

  Poesía
1.1K 0 4

Ръцете, вплетени в моите

ме докосват с толкова нежност

и късат в ума ми оковите,

и даряват морето с безбрежност.

 

Ръцете, които прегръщат ме

и пазят от студ като стръкче кокиче,

и в дните на детството връщат ме –

отново съм малко момиче...

 

Ръцете, които предпазват ме,

като щит от болка и рани

придават ми сила, възраждат ме

за този свят призована.

 

Гушни ме с тези  твои  ръце

и никога не ме пускай,

да заровя в гърдите ти силни лице

и тази любов да не пропусна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хм, много ед добро продължавай така
  • Хубаво е
  • Браво!Супер е!
  • Днес май попадам на доста твои стихове и все повече ми харесват въпреки че Обичам още води класацията ми

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...