20.11.2005 г., 13:11

Прегръдка

1.1K 0 4

Ръцете, вплетени в моите

ме докосват с толкова нежност

и късат в ума ми оковите,

и даряват морето с безбрежност.

 

Ръцете, които прегръщат ме

и пазят от студ като стръкче кокиче,

и в дните на детството връщат ме –

отново съм малко момиче...

 

Ръцете, които предпазват ме,

като щит от болка и рани

придават ми сила, възраждат ме

за този свят призована.

 

Гушни ме с тези  твои  ръце

и никога не ме пускай,

да заровя в гърдите ти силни лице

и тази любов да не пропусна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хм, много ед добро продължавай така
  • Хубаво е
  • Браво!Супер е!
  • Днес май попадам на доста твои стихове и все повече ми харесват въпреки че Обичам още води класацията ми

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...