Nov 20, 2005, 1:11 PM

Прегръдка

  Poetry
1.1K 0 4

Ръцете, вплетени в моите

ме докосват с толкова нежност

и късат в ума ми оковите,

и даряват морето с безбрежност.

 

Ръцете, които прегръщат ме

и пазят от студ като стръкче кокиче,

и в дните на детството връщат ме –

отново съм малко момиче...

 

Ръцете, които предпазват ме,

като щит от болка и рани

придават ми сила, възраждат ме

за този свят призована.

 

Гушни ме с тези  твои  ръце

и никога не ме пускай,

да заровя в гърдите ти силни лице

и тази любов да не пропусна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • хм, много ед добро продължавай така
  • Хубаво е
  • Браво!Супер е!
  • Днес май попадам на доста твои стихове и все повече ми харесват въпреки че Обичам още води класацията ми

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...