samotnata_x (Надя Стоянова)
183 197
18 sept 2008, 20:30

Прегръдка 

  Poesía » De amor
700 0 2

На разсъмване той се прибира,

застана за миг пред вратата

и вкара тихо ключа

като разбойник, търсещ разплата.

 

 

 

И влезе в своя палат,

съблече се и бавно тръгна

към  леглото – той по-богат

от това не може да бъде.

 

 

 

А там на кълбо се е свила

малка, бяла жена.

Чака теб, чака него кротка и мила.

Той дълго за нея мечта!

 

 

Завивката вдигна и тихичко легна,

погледа я малко и бързо заспа.

Луната надникваше през прозореца бледа

и с усмивка разпръска малко мъгла.

 

 

 

И в съня си остана до нея -

да я гледа как спи.

В просъница ръката протегна,

прегърна я и не я пусна за миг.

 

 

 

… А тя като малко детенце

сгуши се в него веднага.

В съня си го викаше – „Принце!”

А той вече е там – до нея си ляга!

© Надя Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??