Прегръдка
На разсъмване той се прибира,
застана за миг пред вратата
и вкара тихо ключа
като разбойник, търсещ разплата.
И влезе в своя палат,
съблече се и бавно тръгна
към леглото – той по-богат
от това не може да бъде.
А там на кълбо се е свила
малка, бяла жена.
Чака теб, чака него кротка и мила.
Той дълго за нея мечта!
Завивката вдигна и тихичко легна,
погледа я малко и бързо заспа.
Луната надникваше през прозореца бледа
и с усмивка разпръска малко мъгла.
И в съня си остана до нея -
да я гледа как спи.
В просъница ръката протегна,
прегърна я и не я пусна за миг.
… А тя като малко детенце
сгуши се в него веднага.
В съня си го викаше – „Принце!”
А той вече е там – до нея си ляга!
© Надя Стоянова All rights reserved.
