10 ene 2009, 18:56

Прегръдка

  Poesía
676 0 3
Прегръдка


С примеси от сняг и дъжд
навън тихо ромоли.
Притисната в твойта гръд
шепна "Обичай ме ти".


И плавно се разтапям,
стоейки пред теб сега.
Ако трябва, ще чакам
твойта прегръдка през нощта.


В среднощната тъма
като сме един до друг
ставаме с една душа...
двете ще се слеят тук.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави много хубав стих
  • Прегръдка, Стефи. ( мисля, че повече ще се зарадваш на нечии други прегръдки, но нищо )
  • Красиво е...винаги нощните прегръдки са най-сладки и най-истински ... понякога една прегръдка е много по-важна от всякакви думи . Хареса ми ,Усмивка

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...