10.01.2009 г., 18:56

Прегръдка

675 0 3
Прегръдка


С примеси от сняг и дъжд
навън тихо ромоли.
Притисната в твойта гръд
шепна "Обичай ме ти".


И плавно се разтапям,
стоейки пред теб сега.
Ако трябва, ще чакам
твойта прегръдка през нощта.


В среднощната тъма
като сме един до друг
ставаме с една душа...
двете ще се слеят тук.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави много хубав стих
  • Прегръдка, Стефи. ( мисля, че повече ще се зарадваш на нечии други прегръдки, но нищо )
  • Красиво е...винаги нощните прегръдки са най-сладки и най-истински ... понякога една прегръдка е много по-важна от всякакви думи . Хареса ми ,Усмивка

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....