3 sept 2022, 9:59

Прегръдка на брега

554 1 4

 

Стихва бурята, със теб сме двама, 
плискат ни вълните със любов. 
Аз съм твоята любима дама, 
ти си моят вечен благослов. 

 

Обожавам времето след буря, 
то подсказва с ритъм - не грешим. 
Не искам спомените да разтуря, 
а греховете да си опростим. 

 

Жадувам тази длан гореща, 
по лицето страстно да пълзи 
и зелените очи отсреща, 
пълни с неизплакани сълзи. 

 

Обожавам крехката наивност, 
от която черпим светлина, 
чистата и искрена взаимност
от неизживяна тишина. 

 

Стихва бурята и с теб копнеем 
за парче от слънчева дъга. 
Няма време! Трябва да живеем
вплетени в прегръдка на брега.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно Ви благодаря!
  • Птекрасен, изпълнен с обич стих!
    Финала казва всичко!
    Поздравявам те!
  • Много хубаво съпоставяне на природата с вашите взаимни чувства!
    "Обожавам времето след буря,
    то подсказва с ритъм - не грешим.
    Не искам спомените да разтуря, "
    а греховете да си опростим.
    Поздравления за прекрасния стих!
  • "Стихва бурята и с теб копнеем
    за парче от слънчева дъга.
    Няма време! Трябва да живеем
    вплетени в прегръдка на брега."!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...